Спектър решения

Спектър решения изготви и представи становище как и до колко предложението на Европейската комисия би повлияло върху дейността на електронно-съобщителните предприятия в България.

С предложението за нов Регламент за защита на данните в електронните съобщения се отменя сега действащата Директива 2002/58/ЕК (еPrivacy Directive) като се запазват основните й разпоредби  и се предлагат въвеждане на някой нови, с които се цели да се отговори на динамиката в  технологичното развитие и появата на нови услуги, като Voice over IP, всякакви услуги по изпращане на съобщения и др., които са свързани с изпращането и получаването на електронни съобщения, съдържащи лични данни, в т.ч и трафични данни (например време и място на провеждане на разговор). Предложението за Регламент се явява допълнение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент за защита на личните данни).

В българското законодателство повечето от поставените с предложението за Регламент вече са регламентирани в разпоредбите на Глава 15 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) „Сигурност и цялост на електронните съобщителни мрежи и услуги, конфиденциалност на съобщенията и защита на данните на потребителите”, с които са транспонирани и разпоредбите на сега действащата Директива 2002/58/ЕК. В посочените по-долу въпроси ще имат пряко отражение върху дейността на телекомуникационните предприятия, които са в допълнение или изменят сега действащите разпоредби  на ЗЕС:

1. Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, осигуряващи функциите „идентификация на линията на викащия" и "идентификация на свързаната линия" следва да предоставят в допълнение на предвидените в чл.257 от ЗЕС  възможности и следните безплатни за абонатите функции:

1.1 крайните потребители да активират или деактивират услугата "блокиране на идентификация на линията на викащия" с достъпни средства и за конкретен контакт (викан), в допълнение на активирането или деактивирането на услугата "блокиране на идентификация на линията на викащия" за всяко отделно повикване или постоянно за линията, както е до момента.

1.2. На виканите крайни потребители следва да се предостави възможността да активират или деактивират услугата "блокиране на идентификация на линията на викащия".

1.3. Правилата за предоставяне на услугите „идентификация на линията на викащия" и "идентификация на свързаната линия" ще се прилага и за изходящите, респ. входящите обаждания от/към трети страни за Съюза.

1.4. Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги следва да предоставят на крайните потребител информация за услугите „идентификация на линията на викащия" и "идентификация на свързаната линия", когато последните се предлагат.

1.5 Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги следва да използват най-новите мерки, за да ограничат получаването на непоискани обаждания от крайните потребители и следва да предложат на крайните потребители следните възможности: блокиране на входящи обаждания от конкретни номера или от анонимни източници, в допълнение на услугата "прекратяване на получаването на пренасочените към неговото крайно устройство повиквания".

В чл.258 и 259 от ЗЕС вече са регламентирани условията за включване на данни в телефонни указатели, било то на хартиени или в електронен формат. С Предложението за Регламент се  предвижда включването на данните на абонатите в Указатели да се осъществя след получаване на съгласие от страна на крайния потребител – физическо лица. Съгласието следва да се получи и за включване на данни на абоната и в отделни категории, ако такива са предвидени в конкретния указател, както и потребителите да се информират за функционалните възможности при търсене на данни от указателя и те да дадат своето съгласие, преди да се активират каквато и да е от функционалностите, спрямо данните на този абонат. По отношение на юридическите лица, предварително съгласие не се изисква, но следва да се предостави възможност данните им да бъдат потвърдени, коригирани или изтрити.

По отношения на непоисканите търговски съобщения промяната е свързана с отказа да се получава такова съобщение, който може да се даде по всяко време при събирането на данните за контакт или всеки път, когато е изпратено съобщение. При осъществяването на обаждания с цел директен маркетинг следва да се предостави идентификация на линията, на която потребителите могат да се свържат с лицето, извършващо директния маркетинг, както и да включат специфичен код/префикс указващ, че обаждането е с търговска насоченост. (право на действия за определяне на кода/префикса има Комисията).

Новото в Предложеното за Регламент, която до момента го няма в ЗЕС е предвидената възможност лице, което е претърпяло материални или не-материални вреди следствие на нарушение на Регламента, т.е. от нарушаване на правилата за конфиденциалност на съобщенията и защита на данните на потребителите, да има право да получи компенсация от нарушителя за претърпените вреди, освен ако нарушителят докаже, че по никакъв начин не е отговорен за обстоятелството, довело до претърпяването на вредите. До този момент възможност за пряко търсене на обезщетение за причинени вреди можеше да се търси по реда на чл. 39, ал.2 от ЗЗЛД, за нарушение правилата на ЗЗЛД, но не и за нарушаване на правилата на ЗЕС.

С Предложението за Регламент се въвеждат общи условия за налагане на административни санкции и по –конкретно указват се нарушенията, горната граница на санкцията и критерия за определяне на санкцията, която трябва да се определи от Компетентния орган (Комисия за защита на личните данни (КЗЛД)). В сега действащия ЗЕС са предвидени имуществени санкции за нарушаване задълженията, свързано с осигуряване защита на лични данни в областта на електронните съобщения, в размер от 1000 до 10 000 лв. (чл.327, ал.3 от ЗЕС) без последните да се конкретизират. В случая в Предложението за Регламент се предвиждат следните максимални размери (избира се по-голямото от двете) на административните санкции – до 10 000 000/20 000 000 EUR или в случаите на предприятие до 2% /4% от общия годишен световен оборот за предходната финансова година в зависимост от нарушението. Предвижда се и санкция  в случай на неизпълнение на разпореждане на надзорния орган (КЗЛД) в максимален размер до 20 000 000 EUR или в случаите на предприятие до 4% от общия годишен световен оборот за предходната финансова година, което го няма в сега действащия ЗЕС